2Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

3Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

4За [отплата на] любовта ми те ми станаха противници; Но аз [все съм] на молитва.

5И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

6[Господи], постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.

7Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

8Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

9Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

10Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят [хляб].

11Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.

12Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

13Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

14Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

15Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

16Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да [ги] умъртви.

17Да! той обичаше да проклина, и [проклетията] го стигна; Не му беше драго да благославя, и [благословението] се отдалечи от него.

18Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

19Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

20Това [нека бъде] въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

21А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

22Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

23Преминал съм като уклонила се сянка [по слънчев часовник]; Изхвърлен съм като скакалец.

24Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

25И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

26Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

27За да познаят, че това е Твоята ръка, [Че] Ти си сторил това, Господи.

28Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

29Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

30И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

31Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.