5Тогава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него. 6А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се [на Давида] подир Авесалома. 7Той се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха. 8Но свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.

9И Адония закла овци, говеда и угоени [телци] при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги. 10Обаче пророка Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани.

11Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това? 12Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона. 13Иди, влез при цар Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония? 14И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.

15И така, Витсавее влезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше. 16И Витсавее се наведе та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш? 17А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си [и каза]: Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми. 18Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това. 19И той е заклал говеда, угоени [телци] и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил. 20Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са [обърнати] очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него. 21Иначе, когато господарят ми царят заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.

22А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан. 23И известявайки на царя, рекоха: Ето пророка Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята. 24И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? 25Защото той слезе днес та закла говеда, угоени [телци], и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония! 26А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани. 27От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него?

28Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него. 29И царят се закле, казвайки: [В името на] живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие, 30непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес. 31Тогава Витсавее се наведе с лице до земята та се поклони на царя, и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!

32Тогава рече цар Давид: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син. И те дойдоха пред царя. 33И царят им рече: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломона на моята мъска, и заведете го долу в Гион; 34и свещеник Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израиля; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон! 35Тогава качете се [тук] подир него, и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене, и аз го назначих да бъде вожд на Израиля и на Юда. 36А Ванаия Иодаевият син, в отговор на царя, рече: Амин! така да повели и Господ Бог на господаря ми царя! 37Както е бил Господ с господаря ми царя, така да бъде и със Соломона, и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми цар Давида.

38И така, свещеник Садок пророк Натан и Ванаия Иодаевият син, с херетците и фелетците, слязоха та качиха Соломона на цар Давидовата мъска и доведоха го в Гион. 39И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра, [за срещане] та помаза Соломона. И засвириха с тръба, и всичките люде рекоха: Да живее цар Соломон! 40И всичките люде отидоха нагоре подир него; и людете свиреха с кавали и веселяха се с голямо веселие, така че земята се цепеше от виковете им.

41А Адония и всичките му гости чуха [шума], като свършиха яденето си. И когато Иоав чу тръбния звук рече: Защо е тоя шум и градът развълнуван? 42Докато още говореше, ето, Ионатан, син на свещеника Авиатара дойде; и Адония рече: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия. 43А Ионатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар; 44и царят прати с него свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син, с херетците и фелетците, та го възкачиха на царевата мъска; 45И свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион; и от там отидоха нагоре веселящи се, така щото градът екна. Това е шумът, който сте чули. 46При това, Соломон седна на престола на царството. 47Освен туй, и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да направи името на Соломона по-светло и от твоето име, и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони [както беше] на леглото си. 48Царят още говори така: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който ми даде днес [син] да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.

49Тогава всичките гости на Адония се уплашиха, и ставайки отидоха всеки в пътя си. 50А Адония, понеже се уплаши от Соломона, стана и отиде да се хване за роговете на олтара. 51И известиха на Соломона, казвайки: Ето, Адония се бои от Цар Соломона, и, ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч. 52И рече Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви. 53И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломона. А Соломон му рече: Иди у дома си.