4И Яков каза на [овчарите]: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме. 5И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме. 6И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците. 7А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете. 8А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.

9Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше. 10А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана. 11И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. 12И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.

13А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава [Яков] разказа на Лавана всичко. 14И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И [Яков] живя при него един месец.

15След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата. 16А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил, 17на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице. 18И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил. 19И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене. 20И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

21След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея. 22И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение. 23А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея. 24И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. 25Но на утринта, ето че беше Лия. И [Яков] рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? 26А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата. 27Свърши [сватбарската] седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години. 28И Яков стори така; свърши седмицата с [Лия и тогава Лаван] му даде дъщеря си Рахил за жена. 29И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. 30И [Яков] влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на [Лавана] още седем години.

31А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна. 32И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. 33И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон. 34Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий. 35И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда. И престана да ражда.