3И в деня, когато Господ те успокои от скръбта ти, От неволята ти и от жестоката работа, В която ти бе поробен,

4Ще употребиш това иносказание против вавилонския цар, като речеш: Как престана насилникът! престана скубачът [на злато]!

5Господ строши тоягата на нечестивите, Скиптъра на владетелите,

6Който яростно поразяваше племената С непрестанно биене, Който властвуваше с гняв над народите, С преследване, което никой не въздържаше.

7Цялата земя се успокои и утихна; Възклицават с песни;

8Дори елхите [и] ливанските кедри се радват за тебе, [казвайки]: Откакто лежиш ти дървар не е излизал против нас.

9Преизподнята от долу се раздвижи поради тебе, За да те посрещне, когато дойдеш; Поради тебе събуди мъртвите, всичките земни първенци, Дигна от престолите им всичките царе на народите.

10Те всички проговаряйки ще ти рекат: И ти ли ослабна като нас? Стана ли равен нам?

11Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват.

12Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;

13А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните [богове] към най-крайните страни на север,

14Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.

15Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, До най-долните дълбочини на рова.

16Ония, които те видят ще се взрат в тебе, Ще те разгледат, [и ще рекат]: Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, Който разклащаше царствата,

17Който запустяваше света, И съсипваше градовете му, Който не пускаше в домовете им затворниците си?

18Всичките царе на народите- те всички- Спят в слава, всеки в дома си;

19А ти си отхвърлен от гроба си като презряно клонче, [Като] дреха на убити, на прободени с нож, на слизащи между камъните на рова,- Като потъпкан под нозе труп.

20Ти не ще се съединиш с тях в погребение, Защото си погубил земята си, избил си своите люде; Родът на злодейците никога не ще се споменува.

21Пригответе клане за чадата му, Поради беззаконието на бащите им, За да не станат и завладеят земята, И напълнят лицето на света с градове.

22Защото ще стана против тях, казва Господ на Силите, И ще излича из Вавилон име и всичко останало,- И син и внук, казва Господ. 23И ще го обърна в притежание на ежове, и във водни локви; И ще го помета с метлата на погибелта, казва Господ на Силите.

24Господ на Силите се закле, казвайки: Непременно, както намислих, така ще стане, И както реших, така ще стои,- 25Че ще съкруша асириеца в земята Си, И ще го стъпча на планините Си; Тогава хомотът му ще се дигне от тях, И товарът му ще се снеме от плещите им. 26Това е решението взето за цялата земя, И тая е ръката, която се простира над всичките народи. 27Защото Господ на Силите взе решение, и кой ще [го] осуети? И ръката Му е простряна, и кой ще я върне назад?

28В годината, в която умря цар Ахаз, се наложи следното [пророчество]:

29Не се радвай, цяла Филистимска земьо, Загдето се строши тоягата, която те порази; Понеже из корена на змията ще излезе ехидна, И плодът му ще бъде горителна хвърката змия.

30Първородните на сиромаха ще се нахранят, И бедните ще си почиват в безопасност; Аз ще умъртвя корена ти с глад И останалите от тебе ще бъдат убити.

31Ридай, порто; извикай, граде; Стопила си се, цяла Филистимска земьо; Защото иде дим от север, И в редовете му не ще има ни един, който да пропадне,

32Тогава, какъв отговор ще се даде на посланиците на народа?- [Това], че Господ е утвърдил основите на Сион, И там ще прибягват наскърбените между людете Му.