2И ще изпратя върху Вавилон веячи, Които ще го отвеят; и ще оголят земята му, Защото в деня на злощастието ще бъдат отвред против него.

3Стрелец срещу стрелец нека запъва лъка си, И срещу онзи, който се големее с бронята си; Не жалете младежите му, Обречете на изтребление цялата му войска.

4Ще паднат убити в Халдейската земя, И прободени по улиците [на градовете] й.

5Защото нито Израил, нито Юда е оставен От своя Бог, от Господа на Силите, Ако и да е пълна земята им с беззаконие Против Светия Израилев.

6Бягайте отсред Вавилон Та отървете всеки живота си; Да не загинете в беззаконието му: Защото е време за въздаяние от Господа, Който ще му отдаде отплата.

7В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, Която опиваше целия свят; От виното му пиеха народите, Затова народите избезумяха.

8Внезапно падна Вавилон и се разруши; Лелекайте за него; Вземете балсама за раната му Негли се изцели.

9Опитахме се да целим Вавилон, но не се изцели; Оставете го, и нека отидем всеки в страната си, Защото присъдата му стигна до небето, И се възвиси дори до облаците.

10Господ изяви правдата ни; Дойдете и нека прикажем в Сион Делото на Господа нашия Бог.

11Изострете стрелите, дръжте здраво щитовете; Господ възбуди духа на мидийските царе, Защото намерението Му против Вавилон е да го изтреби; Понеже това е въздаянието от Господа, Въздаяние за храма Му.

12Издигнете знаме против вавилонските стени, Усилете стражата, поставете стражари, Пригответе засади; Защото Господ намисли и ще извърши онова, Което изрече против вавилонските жители.

13О ти, който живееш край много води, Който изобилваш със съкровища, Краят ти дойде, Границата на сребролюбието ти.

14Господ на Силите се е клел в Себе Си, [и рекъл]: Непременно ще те напълня с [неприятелски] мъже като със скакалци, Които ще подигнат [боен] вик против тебе.

15Той е, Който направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

16Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.

17Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

18Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието си ще загинат.

19[Онзи Който е] делът на Якова не е като тях, Защото Той е Създател на всичко, И [Израил] е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

20Ти си Ми бойна секира, оръжие за война; И чрез тебе ще смажа народи; Чрез тебе ще изтребя царства;

21Чрез тебе ще смажа коня и конника; И чрез тебе ще строша колесницата и седящия на нея;

22Чрез тебе ще смажа мъж и жена; Чрез тебе ще смажа стар и млад; И чрез тебе ще смажа младеж и девица;

23Чрез тебе ще смажа овчар и стадото му; Чрез тебе ще смажа земеделец и неговия чифт [волове]; И чрез тебе ще смажа управители и началници.

24И ще въздам на Вавилон И на всичките халдейски жители За всичкото зло, което сториха на Сион Пред вашите очи, казва Господ.

25Ето, Аз съм против тебе, планина разорителна, казва Господ, Която разоряваш целия свят; Ще простра ръката Си върху тебе И ще те изрина от скалите, И ще те направя изгорена планина.

26Няма да вземат от тебе камък за ъгъл, Нито камък за основи; Но ще бъдеш вечно пуста, казва Господ.

27Издигнете знаме в страната, Затръбете между народите, Пригответе против нея народите; Свикайте против нея царствата На Арарат, на Мини и на Асханаз; Поставете над нея уредник; Докарайте коне като бодливи скакалци.

28Пригответе против нея народите, Мидийските царе, управителите им, всичките им началници, И цялата подвластна на тях земя.

29Земята се тресе и измъчва; Защото намеренията на Господа против Вавилон ще се изпълнят, За да направи Вавилонската земя необитаема пустиня.

30Юнаците на Вавилон престанаха да воюват, Останаха в укрепленията си; Силата им изчезна; станаха като жени; Изгориха жилищата му, Лостовете му са строшени.

31Скороходец ще тича да посрещне скороходец, И вестител да посрещне вестител, За да известят на вавилонския цар, Че градът му се превзе от всеки край,

32И че бродовете са завзети с изненада, Тръсталаците изгорени с огън, И военните мъже разтреперани.

33Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Вавилонската дъщеря е като гумно, Когато е време да се вършее; Още малко и ще дойде времето на жетвата й.

34Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде, Смаза ме, направи ме празен съд, Погълна ме като змия, Напълни корема си с моите сладки неща, И мене оттласна.

35Неправдата сторена на мене и на моя род [Нека падне] върху Вавилон, Ще рече жителката на Сион; и: Кръвта ми [нека падне] върху жителите на Халдея, Ще рече Ерусалим.

36Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще се застъпя за делото ти, И ще извърша въздаяние за тебе; Ще обърна реката на [Вавилон] в суша, И ще пресуша извора му.

37Вавилон ще стане грамади, Жилище на чакали, За учудване и подсвиркване, Необитаем.

38Ще рикаят заедно като лъвчета, Ще реват като малки лъвчета.

39Когато се разгорещят, Аз ще им направя пиршество, И ще ги опия, за да се развеселят, И да заспят вечен сън, от който да се не събудят, Казва Господ.

40Ще ги сваля като агнета за клане, Като овни с козли.

41Как се превзе Сесах, И се изненада славата на целия свят! Как стана Вавилон за учудване между народите!

42Морето се подигна против Вавилон; Покрит биде под многото му вълни.

43Градовете му станаха пустота, Безводна земя и пустиня, Земя, в която не живее никой човек, Нито минава през нея човешки син.

44Аз ще накажа Вила във Вавилон, И ще извадя от устата му това, което е погълнал; Народите няма да се съберат вече при него; И самата вавилонска стена ще падне.

45Люде Мои, излезте изсред него, И спасете всеки от вас себе си От пламенния гняв Господен.

46Да не ослабне сърцето ви, нито да се уплашите От вестта, която ще се чуе в [тая] земя; Защото една година ще дойде слух, А подир това друга година [ще дойде] слух И насилие на страната, властител против властител.

47Затова, ето, идат дни, Когато ще извърша съд върху идолите на Вавилон; И цялата му земя ще се посрами, Като паднат всичките негови всред него убити.

48Тогава небесата и земята и всичко що е в тях Ще възкликнат над Вавилон; Защото изтребителите ще дойдат против него от север, казва Господ.

49Както Вавилон направи да паднат Израилевите убити, Така [и] във Вавилон ще паднат убитите на цялата страна.

50Вие, избягнали от ножа, идете, не стойте; Помнете Господа от далеч, И нека дойде Ерусалим на ума ви.

51Засрамихме се, защото чухме укор; Срам покри лицето ни, Понеже чужденци влязоха в светилищата на дома Господен.

52Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще извърша съд върху идолите му, И смъртно ранените ще охкат по цялата му земя.

53Ако Вавилон би се издигнал и до небето И утвърдил на високо силата си, Пак ще дойдат от Мене изтребители върху него, казва Господ.

54Глас на вопъл от Вавилон, И на голямо разрушение от Халдейската земя!

55Защото Господ изтребва Вавилон, И премахва от него големия шум; Защото техните вълни бучат като много води, И екотът на гласа им се чува;

56Защото изтребителят дойде върху него, да! върху Вавилон, И юнаците му се хванаха, Лъковете им се строшиха; Понеже Господ е Бог, Който въздава, И непременно ще въздаде.

57Аз ще опия първенците му и мъдрите му, Управителите му, началниците му и юнаците му; Те ще заспят вечен сън, от който няма да се събудят, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.

58Така казва Господ на Силите: Широките стени на Вавилон съвсем ще се съборят, И високите му порти ще се изгорят с огън; Племената [му] суетно ще се трудят, И народите [му само да се предадат] на огъня и да се изморят.

59Заповедта, която пророк Еремия даде на Сараия, син на Нирия, Маасиевия син, когато отиваше с Юдовия цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му. А Сараия бе главен постелник. 60Еремия написа в една книга всичките злини, които щяха да сполетят Вавилон, [именно], всичките думи написани [по-горе] против Вавилон. 61И Еремия рече на Сараия: Когато отидеш у Вавилон, гледай да прочетеш всички тия думи 62и да речеш: Господи, Ти си изрекъл против това място [присъда], че ще го изтребиш, та да няма кой да живее в него, ни човек ни животно, но да е вечно пусто. 63И като изчетеш тая книга, вържи на нея камък и хвърли я всред Евфрат, и кажи: 64Така ще потъне Вавилон и няма пак да се издигне, поради злото, което Аз ще докарам върху него, [от което] те и ще се изтощят. До тук са думите на Еремия.