2До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

3Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

4Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

5Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

6Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

7Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

8Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

9Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

10Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

11Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

12Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

13Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

14Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

15Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

16Викам слугата си, и не отговаря, [При все че] с устата си му се моля.

17Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

18И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

19Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

20Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се [само] с кожата на зъбите си.

21Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

23О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

24Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

25Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

26И, като изтлее след кожата ми това [тяло, Пак] вън от плътта си ще видя Бога:

27Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. [За тая гледка] дробовете ми се топят дълбоко в мене.

28Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това [страдание] се намира в [самия] него!

29Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията [нанесени] от меча, За да познаете, че има съд.