8"Тия люде [[се приближават при Мене с устата си, и]] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.

9Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават [за] поучения човешки заповеди".

10И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте! 11Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

12Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума? 13А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени. 14Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

15Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча. 16А Той каза: И вие ли сте още без разумение. 17Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода? 18А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека. 19Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. 20Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

21И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни. 22И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс. 23Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни. 24А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом. 25А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми. 26Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата. 27А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им. 28Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

29И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там. 30И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели; 31така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

32А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя. 33Учениците Му казаха: Отгде [да имаме] в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество? 34Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки. 35Тогава заповяда на народа да насядат на земята. 36И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа. 37И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни. 38А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

39И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.