5"Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, Кротък и възседнал на осел И на осле, рожба на ослица".

6И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус; 7докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях. 8А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.

9А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!

10И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя? 11А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет галилейски.

12И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им: 13Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом" а вие го правите разбойнически вертеп.

14И [някои] слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели. 15А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му: 16Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели [тая дума]:- "Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала?" 17И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.

18А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня. 19И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.

20И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата? 21А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане. 22И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

23И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? и кой Ти е дал тая власт? 24А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща. 25Иоановото кръщение от къде беше? от небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте: 26Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Иоана за пророк. 27И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.

28Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. 29А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде. 30Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде. 31Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. 32Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.

33Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. 34И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му. 35А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. 36Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото. 37Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми. 38Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. 39И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. 40И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци? 41Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.

42Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията [тая дума]:- "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

43Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му. 44И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.

45И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори; 46но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.