8Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и [следваш] до първите. 9И тъй, дойдоха [условените] около единадесетия час, и получиха по един пеняз. 10А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз. 11И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: 12Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата. 13А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз? 14Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе. 15Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър? 16Така последните ще бъдат първи, а първите последни.

17И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици на саме, и по пътя им рече: 18Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт, 19и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

20Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него. 21А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство. 22А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [[и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?]] Казват Му: Можем. 23Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [[и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, [а ще се даде на ония], за които е било приготвено от Отца Ми.

24И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя. 25Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. 26Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; 27и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; 28също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

29И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му. 30И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов! 31А народът ги смъмрюваше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи сине Давидов! 32И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя! 33Казват Му: Господи, да се отворят очите ни. 34А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.