2Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя; 3големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса; 4но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате. 5А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, [през което време] дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти, 6хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог. 7И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излязоха против нас на бой; а ние ги поразихме, 8завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе. 9Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите.

10Днес вие всички стоите пред Господа вашия Бог,- началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже, 11чадата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти,- 12за да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе, 13за да те утвърди днес за Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова.

14И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас, 15но [както] с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, [така] и с ония, които днес не са тук с нас; 16(защото вие знаехте как живеехме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме; 17и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях); 18тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин, 19та, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърце и притурям пиянство на жаждата. 20Бог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревнивостта Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето. 21Господ ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона.

22А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите [нанесени] на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат: 23Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адама и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си. 24Всичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв? 25Тогава ще [им] думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя, 26и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал,- 27за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга. 28И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес.

29Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.