5А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе. 6Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи: 7Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра. 8Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми. 9Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича; 10и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре. 11Но Яков рече на майка си Ревека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък. 12Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение. 13А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми, и иди та ми ги донеси. 14И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше. 15После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исава, които се намираха в къщи при нея и с тях облече по-младия си син Якова. 16И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи. 17Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, който бе приготвила.

18И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко? 19И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти. 20Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех. 21Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам да ли си същият ми син Исав, или не. 22И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови. 23И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го. 24И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз. 25Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи. 26А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко.

27И той се приближи та го целуна; и [Исаак] помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки:- Ето, дъхът на сина ми Е като дъх на поле, което е благословил Господ.

28Бог да ти даде от росата на небето, И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино.

29Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя.

30Щом като свърши Исаак да благославя Якова, и Яков току що беше се разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си. 31Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти. 32А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав. 33Тогава Исаак се разтрепери твърде много, и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових?- Да! и благословен ще бъде. 34Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате. 35А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение. 36И рече [Исав]: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение? 37А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги, и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко? 38И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас.

39Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе;

40С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си.

41И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови; и думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова. 42И казаха на Ревека думите на по-стария й син Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие. 43Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан, 44и поживей при него известно време, доде премине яростта на брата ти,- 45доде премине от тебе гнева на брата ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

46И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?