5Затова [Христос], като влиза в света, казва:- "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

6Всеизгаряния и [приноси] за грях не Ти са угодни.

7Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже"-

8Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които [впрочем] се принасят според закона), 9после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". [Ще каже]: Той отмахва първото, за да постанови второто. 10С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

11И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове; 12но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога, 13та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие. 14Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават. 15А и Светият Дух ни свидетелствува [за това]; защото след като е казал:-

16Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", [прибавя]:

17"И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

18А гдето има прощение за тия неща, [там] вече няма принос за грях.

19И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището, 20през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си, 21и [като имаме] велик Свещеник над Божия дом, 22нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и с тяло измито в чиста вода; 23нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал; 24и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, 25като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай [да престават], а да увещаваме [един друг], и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

26Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, 27но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците. 28Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при [думата] на двама или трима свидетели; 29[тогава] колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо [проляната] при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? 30Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене [принадлежи] възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си". 31Страшно е да падне [човек] в ръцете на живия Бог.

32Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания, 33кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така. 34Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот. 35И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда. 36Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

37"Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

38А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

39Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.