3Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа, 4и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят; 5но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

6А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон, 7приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата. 8А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това? 9Защото това [миро] можеше да се продаде за голяма сума, [която] да се раздаде на сиромасите. 10Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене. 11Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам. 12Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение. 13Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

14Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече: 15Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника. 16И от тогава той търсеше удобен случай да [им] Го предаде.

17А в първия [ден на празника на] безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата? 18Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си. 19И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.

20И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. 21И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. 24Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил. 25И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

26И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло. 27Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички! 28Защото това е Моята кръв на [[новия]] завет, която се пролива за прощаване на греховете. 29Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.

30И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

31Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овците на стадото ще се разпръснат". 32А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея. 33А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня. 34Исус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. 35Петър Му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

36Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля. 37И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува. 38Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.

39И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. 40Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене? 41Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото- немощно.

42Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля. 43И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали. 44И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи. 45Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 46Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.

47И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи, [изпратени] от главните свещеници и народните старейшини. 48А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. 49И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и Го целува. 50А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл [стори го]. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.

51И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото. 52Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат. 53Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели? 54Но как биха се сбъднали писанията, че [това] трябва така да бъде?

55В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте. 56Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

57А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините. 58А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

59А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят; 60обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха: 61Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни [пак] да го съградя. 62Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? 63Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син? 64Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

65Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите? 66А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно [наказание].

67Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха: 68Познай ни, Христе, кой Те удари.

69А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина. 70А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш. 71И когато излезе в преддверието, видя го друга [слугиня], и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина. 72И [Петър] пак се отрече с клетва: Не познавам човека. 73След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава. 74Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя. 75И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.