6Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина. 7Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни [места] в полето, в поляната в долините, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат. 8Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.

9В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося. 10Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето. 11(Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляда пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!) 12Как ще мога аз сам да нося тая тегота- вас, и товара от вас и вашите препирни? 13Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас. 14И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добро е да го направим. 15Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

16И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него. 17В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам. 18И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.

19Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни. 20И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ нашият Бог. 21Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

22Тогава вие всички дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем. 23Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе. 24И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха. 25И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.

26Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог. 27Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби. 28Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци. 29Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях. 30Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет 31и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място. 32А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог. 33Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставяте стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

34А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки: 35Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви, 36освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа. 37Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там; 38Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде [земята] за наследство на Израиля. 39При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават [още] добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам [земята] и те ще я владеят. 40Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.

41Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната. 42А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си. 43Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната. 44Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма, 45И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо. 46Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте [там].