10Не сте ли прочели нито това писание:- "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

11От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

12И [първенците] искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

13Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му. 14И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не? 15Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя. 16И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев. 17Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

18След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки: 19Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си. 20Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък. 21Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият. 22И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената. 23Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена. 24Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила? 25Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата. 26А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, [на мястото], при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"? 27Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

28А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички? 29Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; 30и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила". 31А ето втората [[подобна на нея]] [заповед]: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма. 32И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че [Бог] е един; и няма друг освен Него; 33и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви. 34Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

35И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

36Сам Давид каза чрез Светия Дух:- "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

37Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

38И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и [да приемат] поздравите по пазарите, 39и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията; 40тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

41И като седна [Исус] срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. 42А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант. 43И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата; 44защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.