2Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

3Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

4Няма да [го] скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

5Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,

6За да [ги] знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят,- Които да настанат и да [ги] разказват на своите чада,

7За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

8И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

9Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

10Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

11А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

12Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.

13Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

14Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

15Разцепи канари в пустинята, И [ги] напои изобилно като от бездни.

16И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.

17Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

18Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,

19И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

21Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

22Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще [ги] избави.

23При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

24Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

25Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.

26Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

27Наваля върху тях и месо [изобилно] като прах, И птици крилати [много] като морския пясък;

28И направи [ги] да падат всред стана им, Около жилищата им.

29И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

30А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,

31Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

32При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

33Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

34Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

35И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

36Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

37Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

38Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието [им] и не [ги] погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

39И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

40Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

41Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

42Не си спомнюваха [силата на] ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

43Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

44И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

45[Как] прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

46И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;

47[Как] порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

48И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

49[Как] изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя,- Нашествие на ангелите на злощастието,-

50Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

51[Как] порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите [им] в шатрите на Хама,

52А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,

53И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им- морето [ги] покри;

54[Как] ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

55И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

56Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против [Него], И не пазеха наредбите Му,

57Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

58Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

60Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

61И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.

63Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

65Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който [ободрен] от вино, вика;

66И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

67При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

68Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

69Съгради светилището Си като [небесните] възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

70Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;

71Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

72Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.