14А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И [жителите] дойдоха да видят какво е станало. 15И като дохождат при Исуса, виждат хванатия [по-преди] от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се. 16И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете. 17И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели. 18И когато влизаше в ладията, тоя, който бе [по-напред] хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него. 19Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и [как] се смили за тебе. 20И [човекът] тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.

21Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото. 22И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му, 23и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; [моля Ти] се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее. 24И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

25И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години, 26и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле, 27като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. 28Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 29И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. 30И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми? 31Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене? 32Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това. 33А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина. 34А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

35Докато Той още говореше, дохождат от [къщата на] началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя? 36А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай. 37И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан. 38И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и [мнозина], които плачеха и пищяха много. 39И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи. 40А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето. 41И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи- Момиче, тебе казвам: Стани. 42И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много. 43И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.