2Духът на Господа говори чрез мене, И словото Му [дойде] на езика ми.

3Бог Израилев рече, Скалата Израилева ми говори: Оня, който владее над човеци [нека бъде] праведен, [Нека бъде един], който владее със страх от Бога;

4[И ще бъде] като утринна виделина, Когато изгрява слънцето В безоблачна зора, Като зеле [що никне] из земята От сиянието, което блясва след дъжд.

5Ако домът ми и да не е такъв пред Бога, Пак Той е направил с мене завет вечен. Нареден във всичко и твърд, [Който] е всичкото ми спасение и всичкото ми желание; И не ще ли го направи да процъфти?

6А всичките беззаконни ще бъдат като тръни, които се изхвърлят, Защото с ръце не се хващат.

7А който се допре до тях Трябва да е въоръжен с желязо и с дръжка на копие; И ще бъдат изгорени с огън на самото си място.

8Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Иосев-васевет, главен военачалник, който уби в една битка осемстотин души. 9След него беше Елеазар, син на Додо, син на един ахохиец, един от тримата силни мъже с Давида; когато Израилевите мъже се оттеглиха, след като бяха се заканили на събраните там на бой филистимци, 10той стана та поразяваше филистимците, докато изнемощя ръката му и се залепи ръката му за ножа; така щото в оня ден Господ извърши голямо избавление, и людете се върнаха само за да съберат користи подир него.

11И след него беше Сама, син на арареца Агей; когато филистимците се бяха събрали в Лехий, гдето имаше частица земя пълна с леща, и людете побягнаха от филистимците, 12той застана всред нивата та я защити и порази филистимците; и Господ извърши голямо избавление.

13А [още] трима от тридесетте военачалници слязоха та дойдоха при Давида при Одоломската пещера в жетвено време; и филистимският стан бе разположен в Рафаимската долина. 14И като беше Давид в това време в канарата, а филистимският гарнизон бе тогава във Витлеем, 15и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата? 16тия трима силни мъже пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и взеха та донесоха на Давида. Но той отказа да я пие, а я възля Господу, като рече: 17Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! [Да пия ли] кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.

18А Иоавовият брат Ависей, Серуиният син, беше първият от тримата; той, като махаше копието си против триста души [неприятели], уби ги, и си придоби име между тримата. 19Не беше ли той най-славният от тримата? затова им стана началник; обаче, не стигна до [първите] трима.

20И Ванаия, син на Иодая, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата лъвовидни моавски мъже; тоже той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден; 21при това той уби египтянина, едрия мъж, египтянинът който държеше в ръката си копие; но той слезе при него [само] с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие. 22Тия неща стори Венаия Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже. 23По-славен бе от тридесетте, но не достигна до [първите] трима. И Давид го постави над телохранителите си.

24Асаил, Иоавовият брат, беше между тридесетте; [също бяха] и Елханан, син на Додо от Витлеем; 25Сама ародецът; Елика ародецът: 26Хелис фалтянинът; Ирас, син на текоеца Екис; 27Авиезер анатонецът; Мевунай кусатецът; 28Салмон ахохиецът; Маарай нетофатецът; 29Хелев, син на нетофатеца Ваана; Итай, син на Ривай от Гавая на вениаминците; 30Ванаия пиратонецът; Идай от долината на Гаас; 31Ави-алвон арветецът; Азмавет варумецът; 32Елиава саалвонецът; Ионатан от Ясиновите синове; 33Сама арорецът; Ахаим, син на арореца Сарар; 34Елифелет, син на Аасве, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел; 35Есрай кармилецът; Фаарай арвиецът; 36Игал, син на Натана от Сова; Ваний гадецът; 37Силек амонецът; оръженосец на Иоава Саруиния син; Наарай виротецът; 38Ирас етерецът; Гарив етерецът; 39Урия хетеецът: всичко, тридесет и седем души.